Блог

 

Добре дошли в моят свят!

Толкова много неща искам да ви кажа, че дори не знам от къде да започна.Може би от момента в който реших да се занимавам точно с това, което най- много обичам - децата, музиката, театъра, животните и цветята, и разбира се - създаването на моите проекти  преди двадесет и пет години.

Тук @svetulkata.com, че ви запознавам с  работа ми, която работя, с екипа, който ме следва.

Ще развивам теми за вас и вашите деца, за да имате възможност да бъдете близо до тях. Ще споделям моите пътешествия, за да ви разказвам как живеят хората по света, като ви представям интересни личности, свързани с работата ми.

Ще ви пускам теми:

Как се случват нещата в кухнята!

Ще ви запознавам с нови уреди и продукти, които ще са ви полезни в кухнята.

Публикувам един лъч от живота ми като начало, за да стартирам писанията ми  във влога на Светулката с уговорката, че не съм писателка, а приятелка, която иска да лети.

Начало!
От близо девет години започвам моите постове :

Здравейте, мили приятели на Светулката!

Някога, когато и аз бях млада като вас, ( всяка събота имах удоволствието да играя детски представления по книгата на Ръдиард Киплинг спектакъл за деца "Приказка за закуска", моите думички започваха с неговите прекрасни и незаменими фрази, които аз толкова много обикнах: " О, мои безценни съкровища!" ) и получих вдъхновение за моето вълшебно изречение.
Годината беше 1992, криза, но аз твърдо бях решила, че ще се занимавам с театър и забележете - частен при това.
Смела, амбициозна, без дори за миг да се замисля с какви трудности ще се срещна, поставих началото на своята кариера, като организирах и създадох един от първите частни театри за деца - Клъц в зала МТИ на НДК.
Имах зад гърба си, обучението от Театралната академия, опита на моят баща, който ми показа и ме научи как се създават шоу програми, майка ми, която ме подкрепяше безрезервно, дядо ми и баба ми, които милееха за мен и много ме обичаха, и една голяма, незаменима любов Жоро, който  през цялото време беше  неотлъчно до мен и  направи толкова много неща  за да стартира проекта Клъц. Във времето той се разви  и като парти клуб и занималня за деца с включени различни активности за най-малките.  Беше добро продължение за  времето в което родих двете си момчета, построихме си къща, купихме си три кучета, намерихме три котенца и ги отгледахме, станахме пътешественици, но на мен все нещо не ми достигаше. Имах различни идеи, но може би подходящия момент  не беше дошъл....Докато един ден, се отвори възможността да организирам и направя експериментален клас по рисуване и приложни изкуства с децата от частната детска градина на Италианския Лицей. Хора, нямате си идея, какво се случи с мен. Аз отново започнах да летя. Не можех да спя, в главата ми се въртяха хиляди идеи и уроци, какво мога да дам на децата. Обзе ме такъв ентусиазъм, че исках да превзема света. И разбрах, че това е момента в който, аз имам възможност да променя съдбата си и да сбъдна мечтите си с пълна сила. И го направих. Оставих с голямо облекчение, раницата, която носех до този момент на гърба си и се развихрих. Понякога се сещам с усмивка за този отминал период от моя живот, в който срещнах големи приятели и съмишленици, прекрасни деца и семейства,  но както казват старите хора, две дини под една мишница не можеш да носиш и поех предизвикателството да тръгна от нулата, за да съм щастлива. Не знаех какво ще се случи, но този път имах опита ми с детските представления, организирането на събития, работата ми с деца от четири до тринадесет годишна възраст и желанието ми да дам това, което съм научила през тези четиринадесет години. Знаете ли, че когато човек обича работата си и се бори всеки ден за нея, идва момент в който ти се иска да предадеш целия си опит на децата. Беше великолепно изживяване. За първи път не ми се налагаше да смятам, да боравя с пари, да пиша фактури, имах шанс да бъда щастлива и да даря със същото и децата. И може би и поради тази причина, нещата ни се получиха, без напрежение и умора. Дължа големи благодарности на родителите, директорката и госпожа Атанасова, че ми се довериха и ми дадоха пълна свобода. Завършихме с изложба, която открихме във Френския Културен Институт. Това беше и началото на новият ми проект Светулка, който за девет години се разви с такава сила, че донесе на мен и моите деца дъга от светлина. Днес, с ръка на сърцето искам да ви кажа, че работя за да живея. Днес имам всичко - цялата обич на децата. Днес аз съм един наистина щастлив човек, с душа на дете и желание да летя. Ще ме попитате: как го правя? Много  просто!

Не спирам да мечтая.

Това беше от мен за този ден, ваша Светулка!